На 25 и 26 октомври 2019 в зала „Компас“ на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ се проведе конференция на тема „СОЦИАЛНАТА УЯЗВИМОСТ: СОЦИОАНАЛИТИЧНИ ИЗМЕРЕНИЯ“. В рамките на двата конферентни дни в критически диалог се срещнаха екипа от млади учени и постдокторанти от катедри „Философия“ и „Социология и науки за човека“ на Философско-историчесикя факултет на ПУ, работили по проект „‘Нямам никой, към когото да се обърна!‘ – социоаналитични измерения на уязвимостта“ (финансиран от НФНИ дог. ДМ 20/4 от 20.12.2017 г.) и водещи учени от хуманитарните и социалните научни области.

Конференцията беше открита от ръководителя на проекта гл. ас. д-р Мартина Минева, която след отправените приветствия към аудиторията и изказаните специални благодарности към членовете на екипа за техните интензивни изследователски усилия и постоянство в работата, представи като начално на научна сесия в две части на тема „Социоаналитични измерения на уязвимостта“, обобщаващ доклад за научноизследователските резултати на екипа и изработения в рамките на проекта социоаналитичен протокол, чрез който е станало възможно изследването на богата палитра от девет казуса на социалната уязвимост. Особено внимание бе отделено и на гражданската цел на проекта, в чието изпълнение екипът не само идентифицира и изследва различни случаи на социална уязвимост, но е дискутирал и популяризирал възможности за справяне с тях главно сред: младежи; сдружения в обществена полза и нестопански организации, чиято дейност е съсредоточена в осигуряването на подкрепа на хора от уязвими групи; специалисти от държавни институции, професионално ангажирани с проблемите на изследователските казуси в градовете Пловдив, София, Кърджали и Смолян. Гл. ас. д-р Минева представи и организираната в рамките на проекта „Пътуваща лаборатория по социоанализа“ и създадената от екипа online платформа „Всекидневни (не)изложени мотиви” www.socialv.org, ориентирана към визуализиране на различни форми на социоаналитични феномени: случаи на социално страдание, уязвимост, всекидневни психопатологии и др.

Втори обобщаващ доклад представи и ас. д-р Милена Ташева върху разработената от членове на екипа методологическа рамка, отнасяща се до практикуването на социоаналитичното разбиране и усилията към формиране на социоаналитична чувствителност и „практически усет“ към уникалността и сингуларността на страданието, а младите учени обобщиха чрез индивидуални доклади своите ключови аналитични резултати от проведените емпирични изследвания по казусите на: „Нереализираният/неуспешният висшист“ (Диана Апостолова), „Роми, бездомничество, неравноценност“ (Димитър Панчев), „Хомосексуалният Друг“ (Радослав Даярски), „Страданието на болния“ (Деница Ненчева), „Обезселеното село“ (Десислав Георгиев), „Социалистическият човек“ (Росица Любенова), „Успешното самонаследяване след „срещата“ със смъртта на Другия“ (Ивилина Генова), „Бежанецът“ (Таня Орбова), „Когато нямам към кого да се обърна, пиша“ (Тодор Петков).

Научна сесия в три части „Социоанализата като некласическо експериментиране“, в рамките на която изследователите от екипа и водещи учени от хуманитарните и социалните науки влязоха в критически дискусии по темите за липсващата споделимост на уязвимостта, социоаналитичният разговор и комплексната проблематика на телесността (интер-телесността и интра-телесността) в контекста на социоанализата.

Екипът по проекта и организаторите на конференцията изказват специални благодарности на гост-водещите и активни участници в конференцията доц. д-р Дарин Тенев, гл. ас. д-р Нина Николова и гл. ас. д-р Деян Деянов, както и на участниците в трите кръгли маси, без които достигането до такива интригуващи рефлексии по трите фундаментални проблема на социоанализата, нямаше да бъдат възможни.

Заключителната конференция бележи завършека на двугодишните усилия на екипа на проекта да представи на вниманието както на тясно научната, така и на широко заинтересована аудитория своите най-актуални рефлексии в областите на социоанализата, философията и практическата логика по отношение на проблема за социалната уязвимост, но и утвърди иновативната научноизследователска тенденция за търсене на пътища за решения на актуални и интригуващи социоаналитични проблеми чрез продуктивни критически диалози с водещи учени от сходни научни области. При закриването на форума, ръководителят на екипа увери аудиторията, че дори и събитието да има заключителна функция по отношение на проекта, то неговите функции, мислени по-широко, засягат и успешното актуализиране на това да се търсят нови начини да се поставят ключови проблеми и въпроси от полето на социоанализатата, което само по себе е неомаловажим значим резултат, и изрази надеждата, че той има потенциал да доведе в бъдеще и до други нови крачки в развитието на това интригуващо научно поле.

Диана Апостолова