Изследовател: Радослав Даярски
Научната ми дейност по проект „Нямам никой, към когото да се обърна“ – социоаналитични измерения на уязвимостта“ ще се фокусира върху изследване на хомосексуалното страдание. Страдание, което се поражда от един съвременен социален конструкт – а именно сексуалността като феномен, пораждащ се от обективни и обективиращи социални процеси на производство – един от тях е например семейството. От своя страна сексуалността е модификатор на част от човешката идентичност. Тя прилага сексуална идентичност към човешкото същество, което за ординерния човек във всекидневиесто се явява като същинска и безвъпросна част от съществуването му. Именно чрез несъизмеримостта на сексуалната идентичност и догматичния порядък на социума се поражда и специфичната форма на страдание у хомосексуалния индивид, тъй като страданието се поражда от сякаш толкова същинска част от Аз-а – а именно неговата диференцирана сексуалност. Проблемът за невъзможното наследяване минава през три линии, в които хомосексуалистът чувства себе си като притиснат от неопределено статукво. Първата е несъзнаваната автоматична дистинкция на двойките хетеро/хомосексуален. Втората е именно средата на уязвимост, която се утвърждава и преутвърждава от социалния хомофобен порядък. Третата и същинска точка за страдание е лишеността от разбиране, което захранва обръщането на Аз-а към себе си и специфичната форма на страдание, което това поражда – чувството за самотност и спирането на чувството за уникалност.