Изследовател: Ивилина Генова
Живеем в динамично общество, в което възможностите на индивида биват неизчерпаеми. Черпим информация безпроблемнно, потребяваме неограничено, „консумираме“ неограничено, като винаги желаем още и още.
Ориентирани сме към живота, защото самите ние сме негово въплъщение и в този смисъл се стремим да го моделираме по-възможно най-добрия начин, тоест стремим се да го усилваме, поддържаме непрестанно. Както твърдят мнозина учени ( Ф. Ариес, М. Фуко) поради ред причини, акцентът по отношение на екзистирането на човека пада изцяло върху усъвършенстването на жизнено значимото – животът „тук и сега“ на всеки един индивид. Но какво се случва когато животът бива проникнат, връхлетян, пресечен от онази сила над която нямаме власт, а именно смъртта?
В практиката ми като учител по философски цикъл, а и като магистър, завършващ социоанализа и междучовешки отношения констатирах, че темата за смъртта, нейното обговаряне, промисляне е колкото неудобна и стряскаща за мнозина, толкова и интригуваща, ала пък от своя страна болезнена.
Казано на социоаналитичен език, след като индивидът губи своя обект на инвестиция, (близкия, за който си струва да живееш и умреш) поради тоталната му неналичност, губи и своята пълнота като екзистенциално същество, а оттук се поражда невъзможността за успешно самонаследяване, за успешно продължаване на живот, който би си струвал да бъде живян дори и след загуба, разтърсваща всецяло неговите дотогвашни устои.
Именно социоаналитичният подход според мен би помогнал на страдащия да възстанови своята целокупност, или още да успее да се самонаследи успешно, да възвърне разцепения си хабитус.
В този смисъл моята основна изследвателска ангажираност в рамките на проекта„Нямам никой към когото да се обърна“ е да проблематизирам собствено социоаналитичните измерения на уязвимостта, породени от невъзможността за споделен социален опит при агенти, загубили своя обект на инвестиция поради смърт (близкия, за който  си струва да живееш и умреш) и поради което изживяващи психопатологии на всекидневието или загуба на биографичното си  illusio .  Целта ми ще бъде да откроя специфичните стратегии както от страна на социоаналитика (с неговите асистиращи функции), така и на самите уязвими, чрез които те успешно се „завръщат” с ново illusio и с нови либидни енергии за социална игра, тъй като  хората   имат нужда да говорят с някой при и след срещата със смъртта на Другия.