Изследовател: Димитър Панчев
Тази част от проекта, свързан със социоаналитичните измерения на уязвимостта, ще има за цел да проблематизира различните форми на бездомничество, емпиричен материал за които ще бъде натрупан чрез теренни проучвания, които ще бъдат проведени на територията на град Пловдив. Минавайки отвъд демонизираните образи на ромите, които циркулират в медийното пространство и онлайн информационни канали, според които представителите на тази етническа група живеят в незаконни къщи и не плащат никакви сметки, настоящият изследователски казус ще представи конструктивна критика на наказателните политики, които са се появили на мястото на „социалната държава“, а също така и на формите на социално страдание, които отдръпването на държавната власт предизвиква в един от етнически обособените квартали на територията на град Пловдив. Сред основните теми, в които проблемът за бездомничеството може ясно да бъде локализиран, е тази за постоянния страх, в която част от местните жители живеят, страх, който е свързан с реалната възможност да бъдат лишени дори и от това, което на чист бюрократичен и административен език бива характеризирано като „зона извън регулация“. Това е страх, които може да бъде мислен като симптоматично проявление на всекидневни психопатологии, страх, които е резултат и от една „захвърленост“ (по Хайдегер) на агента в свят, който не винаги може да бъде разбран откъм неговата комплексност и сложност. В същото време това е свят, който има идеализирана представа за своята нормалност, и тъкмо поради тази причина не може да побере в себе си несъизмеримостта между различните житейски шансове, които членовете на общността притежават, когато бъдат сравнени с тези, чийто живот не е белязан от „ефекта на гетото“ (по Бурдийо). Носенето на такава стигма и негативното именуване, с което тя неимоверно бива свързвана, създава у хората усещането за неравноценност, но в същото време ги оттласква от търсенето на помощ, което в дългосрочна перспектива само задълбочава кризата и е предпоставка за създаването на „едно изгубено поколение“, или казано в рамките на неолибералния език – NEET (not in education, training or employment). Оттук и актуалността на социоаналитичните похвати, които адекватно биха могли да послужат като предклинична интервенция, посредством която да бъдат разрешени противоречията, които изграждат структурата на късномодерното общество.