Планиране и заснемане

Планирането е подготвителен етап от визуалната стратегия, който има за цел да изгради у заснемащия подходяща смислова перспектива за визуализиране на дадена форма на социална уязвимост (и нейните социоаналитични измерения).

Планирането на заснемането включва 3 основни стъпки:
Стъпка 1: Запознаване с основни социоаналитични специфики на дадения изследователски казус.
Стъпка 2: Формулирането им като смислова „перспектива“ на заснемането – т.е. като цели за постигане на интерпретативни ефекти, фокуси, насочвания на вниманието към специфични социоаналитични измерения на дадена форма на уязвимост.
Стъпка 3: Подготовка на терена за заснемането, подбор на методи/техники на заснемане.

Важни уточнения:
А) Кой може да заснема кадрите?
Изследователят на дадената форма на уязвимост може сам да заснема кадри по своя изследователски казус. Тук изследователят е пряко запознат със спецификите на социоаналитичните измерения на уязвимостта в изследвания казус и може да премине директно към формулирането на смислова „перспектива“ на заснемането – т.е. на цели за постигане на интерпретативни ефекти/ внушения.
Изследователят на дадената форма на социална уязвимост и заснемащият могат да не са едно и също лице. В този случай първата стъпка от планирането трябва да бъде осъществена от заснемащия, но с помощта на изследователя. Това може да се случи като изследователят представи на заснемащия кратък текст, описващ спецификите на дадения казус и/или се проведат няколко срещи за прояснителни разговори между двамата и да се дадат указания относно търсените внушения на кадъра чрез образи, символи и др., за фиксиране на дадената форма на социална уязвимост в общия случай, но и в конкретните нейни регистрирани от изследователя социоаналитични измерения.

Б) Изключват ли се стереотипните изобразявания (популярни, тривиални начини за визуализирани на проблема) при визуализирането на дадената форма на социална уязвимост?
Те не могат да бъдат изключени, защото чрез тях се постига интересен изследователски ефект, който се състои в следното: те позволяват в съчетанието кадър-аналитичен текст да се изгради смислов контраст между стереотипизацията, изобразена от кадъра и аналитичното съдържание на социоаналитичната изследователска работа. Това осигурява добър критически фон за дискутирането не само на противоречия между социоаналитичните и стереотипизирани перспективи, но и за открояване и подчертаване на социоаналитичните измерения на дадената форма на уязвимост.

ПРИМЕРИ
за стратегическо планиране на заснемането на социални уязвимости в социоаналитични измерения по 9-те изследователски казуса, включени в проекта и примерни кадри, заснети като резултат от планирането
/Стъпка 1 + Стъпка 2 + Стъпка 3/

Казус: Нереализираният/неуспешният висшист
Изследовател: Диана Апостолова
Да се насочи вниманието към спецификите на усещането за социална уязвимост на млади хора (без да се следва официалната нормативна дефиниция, която определя като младежи лицата до 29 г.), завършили успешно висше образование, но определящи себе си като нереализирани или неуспешни, независимо от статута си на заетост.
Да се насочи вниманието към проблема за успешното/неуспешно самонаследяване и неговите социоаналитични измерения при уязвимостта от преживяването на нереализираност или неуспешност на споменатите млади хора, дори и да са станали част от дадено професионално поле, посочено от тях като желано.

Казус: Роми, бездомничество, неравноценност
Изследовател: Димитър Панчев
Да се насочи вниманието към социална уязвимост и нейните социоаналитични измерения по линията на проблемите за роми-бездомничество-неравноценност.
Да се мине отвъд демонизираните образи на ромите, които циркулират в медийното пространство и онлайн информационни канали, според които представителите на тази етническа група живеят в незаконни къщи и не плащат никакви сметки.
Изображението следва да насочва вниманието към социалната уязвимост, преживявана като симптоматично проявление на всекидневни психопатологии.
Да се изрази изживяването на неравноценност от носенето на стигмата и придаването на отрицателна идентичност.
Да се изрази дистанцираност от състоянието на търсене на помощ, което в дългосрочна перспектива само задълбочава кризата и е предпоставка за създаването на „едно изгубено поколение“.

Казус: Хомосексуалният Друг
Изследовател: Радослав Даярски
Да се насочи вниманието към проблемите, свързани с хомосексуалното страдание като страдание, което се поражда от един съвременен социален конструкт: сексуалността като феномен, пораждащ се от обективни и обективиращи социални процеси на производство
Да се изобрази сексуалността като модификатор на част от човешката идентичност.
Да се насочи вниманието към изживяването на социална уязвимост от усещането за невъзможност за успешно самонаследяване, при която хомосексуалистът чувства себе си като притиснат от три основни фактора:
1) дистинкция на двойката хетеро/хомосексуален.
2) средата на уязвимост, която се утвърждава и преутвърждава от социалния хомофобен порядък.
3) лишеността от разбиране, което захранва обръщането на Аз-а към себе си и специфичната форма на страдание, което това поражда – чувството за самотност и блокирането на преживяването на Аз-а като уникален.

Казус: Страданието на болния
Изследовател: Деница Ненчева
Да се насочи вниманието към проблема за яркия отпечатък върху индивида, изживяващ страдание не толкова от самата болест, колкото от социоаналитичните й ефекти, т.е. да се търси начин да се изобрази страданието, уязвимостта от кризата в собственото разбиране за идентичност, в отношенията с близкото обкръжение, и в положението му в социума през призмата на проблема за успешното или неуспешно самонаследяване.
Да се намери начин за изразяване на фигурата на болестта, но и продължителното и тежко лечение, които оставят своя отпечатък върху личността на пациента – страдание, което е не само физическо, но и емоционално; страдание, което може да бъде разчетено в самите телесни диспозиции на болния и оставя видими следи върху неговото тяло пред очите на другите.
Да се насочи вниманието към статуса на болния, утвърждаван чрез редица институции – той бива категоризиран като инвалид, пенсиониран, дори сведен до органа на неговото заболяване и пр. – нещо, което засилва позиционното страдание и социална уязвимост на индивида.

Казус: Обезселеното село
Изследовател: Десислав Георгиев
Да се насочи вниманието към социалната уязвимост от замиращото и западащо българско село, което функционира като поле, в което не си струват редица социални инвестиции.
Да се насочи вниманието към обезлюдяването на къщите и празните улици като проблем, който е активно обсъждан и травматично изживяван от жителите.
Да се насочи вниманието към ключови черти от субективното изживяване на обезлюдяването, като всекидневните психопатологии и придадената на много от все още присъстващите жители идентичност на непълноценни съседи.

Казус: Социалистическият човек
Изследовател: Росица Любенова
Да се насочи вниманието към социалистическото общество и социалистическия човек, белязани със специфична социоаналитична травматичност (главно в контекста на невъзможността за осъществяване на собствения жизнен проект; в контекста на социално изключване и изкуствено декласиране).
Да се насочи вниманието към социалната уязвимост от изживяването на принудата за предефиниране на собственото „присъствие“ в света и към изграждането на ново всекидневие – процеси, обуславящи потискането на страданието, но не и неговото изчезване.
Да се насочи вниманието към уязвимостта при социалистическия човек не като индивидуален конструкт, а като конструирана в пряка зависимост от средата и семейството на индивида, т.е. мислена в дадения казус като групова, семейна, дори колективна.

Казус: Успешното самонаследяване след „срещата“ със смъртта на Другия
Изследовател: Ивилина Генова
Да се насочи вниманието към социоаналитични измерения на уязвимостта, свързани със символизирането или изживяването на невъзможността за споделен социален опит, изживяване на психопатологии на всекидневието или загуба на биографичното  illusio в дадения случай.  
Да се насочи вниманието към социалната уязвимост след загубата на Другия като обект на инвестиция, (близкия, за който си струва да живееш и умреш) поради тоталната му неналичност
Да се насочи вниманието към социалната уязвимост в случаи на преживяване на невъзможност за успешно самонаследяване, за успешно продължаване на живот, който би си струвал да бъде живян.

Казус: Бежанецът
Изследовател: Таня Орбова
Да се насочи вниманието към специфичния  проблем за „социалното страдание“ и „социална  уязвимост“  по отношение на казуса „Бежанецът“. т.е. изобразяването на несигурността, бедността, дискриминацията и обезправяването на хората търсещи закрила.
Да се насочи вниманието към форми на социалната изключеност на бежанците, т.е. изключеността като крайна форма на лишеност, като липса на достъп дори до отношенията на неравенство, до правото да преживяваш себе си като неравнопоставен страдащ.
Да се насочи вниманието към стереотипизирани интерпретации на проблема за бежанството (повлияни от съвременните изследвания на така наречената в медиите „бежанска вълна“ („криза“, „нашествие“ и т.н.), за да се провокира в контраст с тях едно критическо проблематизиране на тяхната перспектива – като ориентирани единствено към проблеми засягащи политически, юридически, икономически, културни и т.н. без да се удържат така важните специфики на проблема, към които насочва тъкмо анализа на социоаналитичните измерения на уязвимостта при бежанството.

Казус: Когато нямам към кого да се обърна, пиша
Изследовател: Тодор Петков
Да се насочи вниманието към създаването на литература/текстове в ситуацията, когато „няма към кого да се обърне“, и по-специфичната ситуация, когато хората, към които би могъл да се обърне уязвеният, преживяват аналогични лични и социални катаклизми, и стават негови съавтори или пък осъществяват по свой начин инициирани от него литературни проекти, оказвайки, успешно или не, социоаналитично терапевтично въздействие върху него.
Да се насочи вниманието към писането като акт, чрез който стават видими социоаналитични проекции на успешността или неуспешността на самонаследяванията на дадена личност с фрактализирана идентичност, или изживяваща психопатологии на всекидневието.