Описание

„Нямам никой, към когото да се обърна!“ – социоаналитични измерения на уязвимостта (финансиран от ФНИ към МОН, договор № ДМ 20/4 от 20.12.2017 г.) е двугодишен изследователски проект, в който участват 11 млади учени, докторанти и постдокторанти от катедри „Социология и науки за човека“ и „Философия“ към Философско-исторически факултет при ПУ „Паисий Хилендарски“.Проектът се фокусира върху проблема за социалната уязвимост като граничен между областта на логиката и методологията на хуманитарните науки и тази на обществените науки (социоанализа, етнометодология, анализ на разговори). Основната му цел е да се изследват практическите измерения и специфики на различни форми на социална уязвимост, които са от интерес за т.нар. „социоанализа на самонаследяването“ (вдъхновена главно от работите на Пиер Бурдийо, но различаваща се по своя фокус върху асистиращите функции на социоаналитика за успешното самонаследяване на травмирани личности с фрактални идентичности, т.е. с изгубено биографично illusio – онова, заради което си е струвало да живеят). Проектът е с интердисциплинарен характер, а изследванията се провеждат главно чрез некласически аналитики на т.нар. от етнометодолозите „ендогенни логики на практиките“ – подход, който същностно се различава от тези на традиционни дисциплини като класическата социология, психологията, психиатрията, психоанализата или социалната психология. Спецификата на тези локално произведени социални уязвимости обобщено се илюстрира чрез израза в заглавието: „Нямам никой, към когото да се обърна!“ с имплицитно удържано „а искам“. Той е заимстван от лекциите по анализ на разговори на Харви Сакс с цел да се изостри изследователското и общественото внимание към проблема за социалната уязвимост в следната двойна перспектива:от една страна, в модуса на сингуларността на социалното страдание (във всеки отделен изследователски казус, включен в проекта имаме различни форми на лишеност от възможности за споделен социален опит),а от друга страна, в обединяващия модус на това, че имплицитно чрез него се предполага „търсенето на помощ“, на това някой да „чуе“ страданието, извън релевантните социални кръгове от всекидневието.