Изследовател: Десислав Георгиев
Проблемът, който предлагам за разглеждане е социалното страдание в контекста на българското село и по-конкретно това как то е свързано с протичащите демографски и икономически промени. Темата е продължение на моята дипломна работа, в която за терен бе използвано врачанското село Камено поле. Правейки проучване върху практиките на взаимопомощ в българското село след 1989 година на терена попаднах на редица казуси, които могат да бъдат определени, като психопотологии на всекидневието. Идеята ми е на базата на направените наблюдения да формулирам изследователски въпрос, който да разгледам чрез методите на социоанализата. Тъй като на предложения терен е вече работено, ще очертая общия контекст, като на кратко резюмирам резултатите от миналогодишната ми работа. Засягам предимно проблемите, които смятам за подходящи за по-нататъшно разглеждане в рамките на този проект. Обезлюдяването на къщите е проблем, който е активно обсъждан от жителите. Хората, с които разговарях го споменаваха многократно в разговорите. Към този мотив се добавя и идеята за замиращото и западнало село, което вече не е това, което преди е било. Част от къщите са купувани от роми, които до преди това са живели в краищата на селото или в собствена махала. Може да се каже, че българите гледат на това, като на признак и причинител на вече споменатото западане на селото. Така статусът на ромите, като съседи е доста спорен. Показателен за това е израз, който респондентите използвана под няколко форми: Улиците са празни, има само цигани.
Най-общо това, което смятам, че е подходящо е да се разгледа проблемът с „непълноценните“ нови съседи, които не заемат мястото на предишните, и как това се отразява и изживява от старите жители. Тук трябва да уточня, че всички с хора, с които разговарях и чиито възгледи са изложени тук са само българи, но не и роми. Няма как да не се засегне и изразената от жителите идея за западащото село, което струва ми се, може да бъде тълкувано като отношение от страна на жителите към своята жизнена среда като към среда/поле, където не си струва да се инвестира т.е. основата върху, която се случва тяхното всекидневие.