Изследовател: Диана Апостолова
В рамките на проекта бих искала да изследвам казуси на млади хора (без да следвам официалната нормативна дефиниция, която определя като младежи лицата до 29 г.), завършили успешно висше образование, но определящи себе си като нереализирани или неуспешни. Намерението ми е да обвържа това усещане за нереализираност и неуспешност единствено с невъзможността им да станат част от посоченото от тях като желано професионално поле. За мен представлява особен интерес съвременното интерпретиране на „професионалния дълг“ от младите хора и траекторията на професионалната им реализация, която или се случва сякаш твърде отложена времево, или пък се превръща в невъзможна или вече нежелана за случване, оставяйки незапълнена екзистенциалната „ниша“ (gap), отредена на призванието. Очаквам тези казуси да ми позволят да достигна до „малкото страдание”, за което „здравият разум казва „има и по-лошо” или „няма за какво да се оплакваш”, оставяйки страдащия да пребивава в амбивалетността на полу-споделянето, на примиреното понасяне на непоносимото, а обстоятелствата, които го пораждат – „в реда на нещата”. Но което страдание е породено от сблъсък на социални позиции и, като такова, субективно поражда амбиваленти или разцепени диспозиции (вж. Деянов, Събева, Петков 2015).