Изследовател: Тодор Петков
Предлагам мисловен експеримент, базиран на реален казус: ще конструирам идеално-типичен герой с биография, изпъстрена със социални страдания, противоречия на наследяването, успешни и неуспешни самонаследявания и т.н. въз основа на действителния живот на български писател-маргиналист, т.е. човек, който се обръща към създаването на литература в ситуацията, когато „няма към кого да се обърне”, и по-специфичната ситуация, когато хората, към които би могъл да се обърне, преживяват аналогични лични и социални катаклизми, и стават негови съавтори или пък осъществяват по свой начин инициирани от него литературни проекти, оказвайки, успешно или не, социоаналитично терапевтично въздействие върху него. В различните периоди от живота си той създава различни варианти на проза в рамките на общия си личен стил, което може да се приеме за социоаналитична проекция на успешността или неуспешността на неговите самонаследявания. По този начин казусът предоставя изобилие от социоаналитични данни и богати възможности за тестване на хипотези от различните варианти и периоди на развитие на социоанализата от Пиер Бурдийо през Деян Деянов до най-новото развитие от членовете на екипа на проекта, както и за извличане на поуки за развитието на терапевтичния арсенал на социоанализата.