Защо социоанализа?

Утвърдена стратегия в „социоанализата на самонаследяването“ е да се залага на оригиналния замисъл за социоанализа на Пиер Бурдийо, но заедно с това да се поставят съвсем различни изследователски акценти. Настоящият проект също споделя тази стратегия, приемайки, че, ако при Бурдийо практическият проблем е преди всичко „асистираната самоанализа“, придаваща поносимост на социалното страдание, то в „социоанализата на самонаследяването“ се залага на асистиращите функции на социоаналитика при предклиничните и клинични интервенции, ориентирани към възможностите за успешното самонаследяване на травмирани личности с фрактална идентичност, т.е. с изгубено биографично illusio (онова, заради което си е струвало да живеят), при което възникват нефройдови всекидневни психопатологии. Тяхното разбиране изисква специализирано внимание и акцент върху ефективни методи, каквито пост-бурдийовистката социоанализа предлага.