На 22 и 23 юни 2018г. беше проведен открит двудневен работен и научен семинар по проекта „‘Нямам никой, към когото да се обърна!‘ – социоаналитични измерения на уязвимостта“. В рамките на първия ден от събитието младите учени и изследователи имаха възможността да представят пред гости 11 научни съобщения свързани, както с деветте емпирични казуса, така и теоретичните и приложни аспекти на социоанализата. Беше проведена и дискусия върху апробацията на изработената методологическа рамка (проект за социоаналитичен протокол) пред студенти, обучаващи се главно в бакалавърска програма „Социология и науки за човека“ и магистърска програма „Социоанализа и междучовешки отношения“.

През втория ден беше проведен видео семинар върху филма „Посоки“ съвместно със Социологически клуб към ПУ „Паисий Хилендарски”. Дискусията бе фокусирана върху темата за изследователския усет към ендогенни форми на уязвимост. Цел на заседанието беше да се заостри социоаналитичното внимание към различните форми на социална уязвимост, предадени през филмовата интерпретация на социалната реалност и да провокира дискусия върху социоаналитичното проблематизиране на подобен тип данни. Дискусионни пунктове:

  • Полето на дискусията се разгрърна върху силно изразеното многообразие от ендогенни светове опримерено чрез всяка една от историите на героите във филма. Обсъди се преплетеността между социалните (обективните) условия за възможност и субективните шансове на героите, чиято така-а-не-иначе-станалост изкристализира в формите на социална уязвимост и загуба на биографичното илузио. Беше отбелязано, че впечатление прави и начинът, по който героите (биват провокирани да) саморефлектират върху собствените си преживявания. В дискусията се акцентира върху някои от репликите, които могат да послужат като образец на логически данни, които са заложени в аналитиката на казванията, именуването, предпредикатността, всекидневните квантификации и прочие. Беше обърнато вниамние и на етнометологическите ефекти, етнометодите и речевите стратегии и репертоари разменяни между агентите, които биват илюстрирани в сцената с разубеждаването на самоубиеца например. В обобщение се акцентира върху това, че гилмът предоставя и поле за „наблюдение“ на настроеността на героите към света, изразяваща се в социално структурирани афекти, афективни размени и т.н.
  • Наред с това се дискутира и въпросът за „пресилеността на диалозите“ правдоподобността на събраните във филма социални проблеми и съдби и опасността той да се окаже, колкото провокация, толкова и стереотипизиция на дадена социална реалност.
  • Този проблем насочи дискусията към реалната история, стояща зад създаването на филма и обществените реакции, които тя и самият филм провокират.

Следобедните  заседания бяха посветени на актуализацията на дейностите по проекта и планирането на предстоящите апробации на проекта за социоаналитичен протокол.