Изследовател: Таня Орбова
Фигурата на бежанеца е може би най-пълното превъплъщение на израза „нямам към кого да се обърна“. Въпреки това съвременните изследвания на така наречената в медиите „бежанска вълна“ („криза“, „нашествие“ и т.н.) са обърнати, тъкмо наопаки, към един анализ на проблеми засягащи политически, юридически, икономически, културни и т.н. предпоставки, изливащи се най-вече по линията на дискурса сигурност–човешки права. Тези анализи несъмнено са важни, но в тях като че ли отсъства (или присъства незначително) проблема за „социалното страдание“ и „уязвимост“. Социална изключеност на бежанците е, като че ли до там тотална, че е изключеност дори от „системата на социалното неравенство“ – изключеността като крайна форма на лишеност, като липса на достъп до самите отношения на неравенство, и от там до правото да се преживееш като неравен, до правото да бъдеш страдащ. Оттук идеята на настоящото изследване, в рамките на проекта по социоанализа е, да преобърне фокуса: не бежанците, които ни връхлитат, а „бежанството“, което е връхлетяло личността, чиято идентичност е редуцирана до един статут. Изследването на този граничен случай на загуба на идентичност, на невъзможност за наследяване, но и невъзможност за самонаследяване би дало шанс за разбирането, както на социоаналитичните проблеми на биографията и загубата на биографичното illusio, така и за самата проблематика на бежанството и всекидневни патологии на едно извънредно положение.