„Нямам никой, към когото да се обърна!”

Нямам никой, към когото да се обърна!” – социоаналитични измерения на уязвимостта (финансиран от ФНИ към МОН, договор № ДМ 20/4 от 20.12.2017 г.) е двугодишен изследователски проект, в който участват 11 млади учени, докторанти и постдокторанти от катедри „Социология и науки за човека“ и „Философия“ към Философско-исторически факултет при ПУ „Паисий Хилендарски”.

Проектът се фокусира върху проблема за социалната уязвимост като граничен между областта на логиката и методологията на хуманитарните науки и тази на обществените науки (социоанализа, етнометодология, анализ на разговори). Основната му цел е да се изследват практическите измерения и специфики на различни форми на социална уязвимост, които са от интерес за т.нар. „социоанализа на самонаследяването“ (вдъхновена главно от работите на Пиер Бурдийо, но различаваща се по своя фокус върху асистиращите функции на социоаналитика за успешното самонаследяване на травмирани личности с фрактални идентичности, т.е. с изгубено биографично illusio – онова, заради което си е струвало да живеят). 

Проектът е с интердисциплинарен характер, а изследванията се провеждат главно чрез некласически аналитики на т.нар. от етнометодолозите „ендогенни логики на практиките“ – подход, който същностно се различава от тези на традиционни дисциплини като класическата социология, психологията, психиатрията, психоанализата или социалната психология. Спецификата на тези локално произведени социални уязвимости обобщено се илюстрира чрез израза в заглавието: „Нямам никой, към когото да се обърна!“ с имплицитно удържано „а искам”.

Аналитична цел: постигане на многомерен некласически анализ на различни форми на преживяване на фрактализации на идентичности, при които е налична социална уязвимост.

Методологическа цел: конструиране на социоаналитична рамка, позволяваща идентифицирането и отчитането на различни форми на уязвимост чрез емпирично изследване на отделни казуси.

Гражданска цел: организиране на „Пътуваща лаборатория по социоанализа“, чрез която да се идентифицират и популяризират сред млади хора (главно обучаващи се в средния курс на образование) възможностите за справяне със ситуации на уязвимост като илюстрираната чрез израза „Нямам никой, към когото да се обърна, а искам“.

Създаването на база от емпирични данни за уязвимостта (в случая – на социално декласираните бездомници, на расово, полово и възрастово стигматизираните като роми, хомосексуалисти, (неизлечимо) болни, старите хора и др.) и изработената методологическа рамка ще способстват за:

– кариерно развитие и израстване на екипа по проекта;

– приложение на резултатите от проекта в обучението на студенти и докторанти.

– успешно научно-изследователско легитимиране на ново поколение изследователи, работещи в интердисциплинарното поле на социоанализата, залагаща на методите на практическата логика и етнометодологията в изследванията на социалното страдание;

Събития

Научни форуми, Новини и Семинари

Conference

На 17 ноември 2018 г. в зала "Компас" на Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" ще се проведе Конференция на тема Социоанализа на самонаследяването като проблематика, която ще събере в критически диалог екипа на проект ‘Нямам никой, към когото да се...

The unrealized / unsuccessful graduate

The unrealized / unsuccessful graduate Diana Apostolova Within the project, I would like to investigate cases of young people (not following the formal statutory definition that identifies young people as those under 29 years old) who have successfully completed...